Stonehearst Asylum 2014

Във всяка лудница като един противен закон и по подобие на ада витае атмосферата на мотото "Надежда всяка тука оставете". Това е така защото лекарите във всяка лудница лекуват с хапчета, а не с хуманно и съчувствено отношение. А защо хуманизма звучи като чужда и неприложима дума за лудите хора. Просто е, защото здравите имат страх от лудите, който се нарича алиенофобия и който често се съчетава с алиенация. И още нещо, здравите никога не могат да простят и преглътнат престъпленията на лудите. Затова се нуждаят от места като лудниците, където да затворят тези, от които се срамуват.
В този филм вие ще видите една почти модерна лудница, точно след края на Средновековието, но общественото отношение към лудостта, породено вероятно от инстинктите за самосъхранение на самото общество, не се е променило и до днес. Уви не само това - срещат се същите лудници, омазани с биологични течности, каквито можем да видим ако пътешевстваме назад във времето към лудниците на отминалите векове - приключение, което не ви съветвам да предприемате.
Но аз все си мисля, че всичко може да се промени, ако на всяка болница по света над входа стои мисъл с човешките думи - "Надежда не губете и оттук вече здрави поемете". Филмът показва, че освен хапчета, психично болните имат нужда от надежда и от човешко отношение. Особено когато някои психично болни стават такива в резултат на нечовешки взаимотношения и условия.