Second Name (Презиме; Second name) 2002

Second Name (El Segundo Nombre на испански) е испански филм от 2002 година. Основната цел на филма, който някои смятат за фантастика, е да осъди нечовешкото отношение на авраамитите към човешкия живот. Те са секта, която цели да жертва най-милото в доказване на любовта към Господа и признаване и подчиняване към неговото върховенство.

По същество филма е баазиран върху анализа на картина на Караваджо, където сценария на филма разглежда изопачена версия на юдейския Стар завет, където не ангела спира ръката на Авраам, а той заповядва и изпълнява божията воля, насърчавайки колебаещия се Авраам да жертва първородния си син в името на Господ. Доказателство за тази несподелена и некоментирана в Светото писание версия е, че Исаак не се връща заедно с баща си и не слиза от планината, с което реално екзекуцията е извършена.

В действителност по-внимателния анализ на картината на Караваджо, поставя художника не само в светлината на безупречен артист, но и в вгражда в художествената концепция ролята на философ. Официалната версия поддържа преставянето на ангела като изразител на Божията воляда се запази живота на Исаак.Плезещият се овен е символ на присмехулното и оскърбително поведение на дявола, който е изобразен от десницата на Авраам, сякаш по-близо до сърцето на объркания баща. Намесата на ангела е изобразена в позиция на поучаване и безразличия, защото с лявата ръка той сочи към деянието, а с другата вместо да дърпа колебливаната ръка на Авраам, изпънатата му дясна ръка сякаш показва насърчение. Погледът на ангела на изразява загриженост, а напротив - строгост и решителност.
Кое налага необходимостта от саможертвата на първородния любим син. На първо място това е древния финикийско-семитски обичай да се жертва живота на първородните деца, за да се покажеи изпита вярата към върховния бог Баал. Само и единствено тази жертва както в езическото преклонение към Баал, така и в добре премълчаваното и прикривано битие на християнството е доказателство според някои за пълната отдаденост, служба, вяра и любов към Бог.
За живота на Исаак не се среща нито една дума след случката в планината с баща му Авраам. Новият християнски морал очевидно е допринесъм за промяна и сериозна доктринална редакцияна Стария Завет, където към същата история се добавя нов пасаж за намесата на ангела господен. Забележете обаче, че ренесансовия почерк на Караваджо сякаш отхвърля и е в противовес на тази версия. Очевидно преди 500 години художникът е знаел от пъва ръка, тоест от ръката на самите евреи, че делото на Авраам е било свършено докрай и че намеса на ангел не е съществувала. С тези противоречиви интерпретация, последвали само от простото рацчитане на картината на великия италиански художник можем да разберем много повече за великото лиицемерие на църквата, отколкото от тоновете лъжи, изписани от религиозните фарисеи. Сякаш някой нарочно е поправял и пренаписвал противоречията в Библията, за да не се пропука нейното ядро и да не се накърни логическата връзка на нейните разностранни идеи, господствали през хилядолетията. Защото без никак да преувеличаваме Новият завет е философски контрапункт на Стария завет.
Накрая адът на Авраам е предаден на преден план и за да се засили трагизма, Караваджо поставя на заден план идиличния и спокоен живот на ежедневието, където дилемите на Авраам не приръстват.
Но нека се върнем отново на картината от Караваджо. Авраам е представен като опитен старец с олисяла изцяло глава - символ на мъдрост. Символ на годините е също бялата брада. Централната позицията на тялото му в картината, заема главния контрапункт на неговата колебливост - той не гледа жертвата, негова кръв от безсилие и уплаха, от огромно объркване. Приведената поза на тялото издава неговата неувереност, немощ, несигурност. Жалката човешка природа е придадена майсторски, колебаеща се между стадните императивни инстинкти на племето и родствената милост, жал, респекта от най-любимото създание, отгледано от него самия. Нещо повече, праведността на Авраам, изпълнявайки волята на социума и племето, е от полза за всички и носи одобрение и пълно опрощение, издига се до пределите на героизма, без да се разглеждат основите на фанатизма, диващината и антихуманизма. Благото на Авраам в Божието послушание е благо за цялия юдейски клан и доказване на пълна вярност и съпричастие. Дори овенът символно начало на дявола плези език от неедоумението на човешкото грехопадение, използвано като оправдание и проба за човешкото боголюбие.
Какъв е смисълът - колиш първородния любим син, следователно изпробван за истинската ти любов към Бог. Нищо друго не може да плати това доказателство, макар това деяние да не води реално до отпадане на вроденото и срастнало с човека природно грехопадение по произход от Адам и Ева.
И накрая идва българската изненада в изобразителната традиция на цялата тази библейска притча. Изглежда българската иконопис е съобразена с тенденциите на ренесансовата религиозна живопис, тъй като канона на Караваджо и на иконата на свети Аврам от село Радуил, Самоковско е спазена относно присъствието на овена в иконографията, и поучително сочещата лява ръка на ангела, погледа на авраам, обърнат към ангела и новия момент на завързаните не само ръце, но и очи на Исак.

Сходствата с Караваджо са поразителни. Канонът е сходен и спазен и при двете изображения. Напомням на читателите, че другото гръцко фалшифициране на Библията е споменаването на Филипи вместо на Филипопол.