Понякога целия ни живот е картонени замъци. Строенето на къщи, голите амбиции, кражбата на чуждо щастие, стремежа на имаш това, което не можеш, стремеж да обичат децата ти стремежа да си успешен като индивид, страмежа да имаш солидно семейство, професия, приятели - всичко това може да се стори мираж, изграден от картонени замъци, които няма да издържат до следващия дъжд.Нещо повече - колкото по бързо се рушат пясъчните им кули - толкова равносметките идват без загуба на време. Но нали такова е човешкото битие и такива са нашите желания, че все ни се иска невинно да се заблудим, че нещата не са такива, каквито ги показва реалността. Защото ни се иска нашата картина да бъде по-особена, по-добра, да бъде една по-красива илюция въпреки истината. Защото истината в крайна сметка загрозява нещата.
Този филм изглежда привидно сложен, но всъщност е твърде ясен. В природата, в живота и дори в експериментите, е може да има трима души които д се обичат едновременно, взаимно. Човешката душа не е способна на такъв вид убийствен алтруизъм дори и в най-високите степени на благородство. В този случай остава да бъде валидна поговорката Homo Hminis lupus est.
Няма коментари:
Публикуване на коментар