La peau de chagrin 2010; Una pura formalita 1994; Baaria.2009; Submarino 2009; Nymphomaniac 2013

La peau de chagrin 2010

В стил "Златната рибка" един незавидно беден млад французин се опитва да сложи край на мъките си и докато търси револвер се натъква на своето спасение. И това е шагреновата кожа, която му предлага един антиквар. За жалост всяко ценно нещо в живота има своята непоносима цена, която трябва да платим, за да му се наслаждаваме.


Una pura formalita 1994

Безспорно един добре замислен като икономично изпълнение филм, в който сценария върху един полицейски разпит на писател се превръща в най-необичайното, изнервящо и несигурно начинание на един полицай, тъй като един творец не може да отговаря точно.
На финала филмът завършва със съмнението и реминисценцията, че разпита може и да бил сънуван от главния герой, чиято роля се изпълнява от Жерар Депардийо.
Филмът разчита на специалните сценични ефекти на дъжда на особената атмосфера на средновековен френски замък, където се помещава полицейското управление на малка провинциална община.

Baaria.2009

Един филм с особена атмосфера от съвсем друго измерение достигнал до нас. Той носи душевната стойност на Сицилия. Той съдържа особените странности както на хората от град Bagheria, известен още като Baaria, така и на неиталианския диалект на тези италианци, жителите му. Сякаш сценариста се е постарал от съвременно гледище да пресъздаде автентично един безвъзвратно загубило се минало, напълно идентично, едно към едно и заедно с този феноменален ефект на таланта си да пресъздаде безвъзвратно изчезнали добри хора и лоши хора.

Submarino 2009

Скандинавски филм центриран върху влиянието на детската травма по загубата на братчето си бебе на едно 12 годишно момче, което не може да се отърси дори като възрастен от отговорността за инцидента. Без самия той да носи вина възрастния мъж - порасналото 12 годишно момче, след инцидент по телефона и не намирайки другия си брат, губи своите пръсти на дясната си ръка, което отново е резултат от травмираното минало героя. Филмът дълбоко психологически пресъздава отделните сложни пластове на една непълноценна личност, която се бори да живее без вина, но непрекъснато бива застиган от чувството за вина, което накрая му коства и загубата на пръстите на дясната ръка.

Nymphomaniac 2013
В двете части на филма Ларс фон Триер успява да внуши едно нелепо наукоподобно сравнение между сексуалното отклонение на нимфоманията и литературно-нумерологичните отклонения на стар девственик, изграещ ролята на изповедник.
Филмът представлява изключително тежък за гледане сексуален трилър с нарочно търсени елементи на унижение и погнуса, с което ролята на нимфоманката е разкрасена във всички възможни цъфнали форми. Безспорно един вид сексуално отклонение, води след себе си до множествени изкривявания на либидоносната енергия, но и че наличието на абстинентен синдром на сексуалните адикти е трайно пресилена черта, която може да фигурира само и единствено в розови наукопобни романчета. Дразнещо е, че преписва научно обяснение на най-обикновенното желание за промискуитет, което в крайна сметка се отдава главно и особено на отклонения в желанието, поведението и възпитанието на индивида, отколкото на някаква различна и особена физиология на организма при тези индивиди. В този смисъл и жанра на филма следва да се отнесе към фантастичните и псевдонаучни, реалнонаподобяващи и псевдонатуралистични филми от типа на сексуалните трилъри.
Най-характерна е погнусата, която не се изразява като концепция от режисьора на филма, а главно от отвратителното и грозно излъчване на главната актриса, която се отличава с природната си невзрачност и антипатия, което отнесено към нейните прекомерни и свръхвисоки количествени сексуални нужди, предизвиква една особено голяма естествена гротеска на съчетанието на грозното с противното.

August Osage County 2013; 3 days to kill 2014; 300 rise of an Empire

Какво по най-откровено и най-експлозивно скарване от роднински обед с хубава молитва и хиляди въпроси, чакащи за доизясняване и неотговорени през годините. Едно напрежение нагнетено през времето е в очакване да се разрази като буря торнадо насред пустинята. Какво по-добро от една упорита майка и дъщеря, заклещени заедно в един дом от обстоятелствата. а ако направите дъщерите три - четири отчаяни жени се борят за място под слънцето без да намират такова. Обезумели, разярени, конфликтни и гневни, те фучат със своите метли и помитат всичко по пътя си. ето така започва и така свършва един редовен семеен обяд по западните ширини.

 3 days to kill

Незабравим момент в този филм е когато в ролята на лош баща Кевин Костнър насочва пистолет срещу сицилиански счетоводител, за да попита една рецепта за спагетен сос, която между впрочем в добавката на каперси е наистина забележителна. Като цяло сценарият е фантастичен, тъй като глиобластома е заболяване, което не се лекува до този момент от медицината.

300 rise of an Empire 2014
Това е добре направен филм за историческо забавление - историческа новела, представена като 3D приказка.

The legend of Hercules 2014
В сравнение в предходния филм, значително по-лошо направена приказка от филм за лежерно забавление.

Good girl 2002; Nurse 2013; Snowpiecer 2013; Pompeii 2014

Във филма е разказана историята на 3 милиарда души по света. Всъщност има един хубав въпрос във филма - колко може да излъже една жена - много или малко. И най-невинната лъжа в устата на жена изглежда голяма, защото от устата на изкусен лъжесвидетел и най-малките лъжи изглеждат големи.
Какво ли не правят хората от отчаяние. Ето точно това се вижда в американски стил по американски филм.
Ролята на Дженифър Анистън е добре изпълнена и почти сякаш с рутина.

 

Nurse 2013 - отново зле фабрикуван филм с напъни за забавление от най-лош тип.

Snowpiecer 2013

Заслужаващ вниманието фантастичен трилър с интересна концепция за светоусещането в един ограничен свят, който дава множество въпроси от философски характер за оценка на битието. Отлично реално изработване на фантастичната концепция. Усет за реалност във футуристичните измерения.

Pompeii 2014

Филм за забавление с леко изтъркан сюжет и съвсем нереална постановка на надбягването на актьорите с времето. Изключително нелеп край с разкриване смъртта на главните герои. На всичкото отгоре, сценаристите са толкова тъпи и ще останат завинаги в световната история като невежи, затова че не са се осведемомили за истинското разположение на древния град. Според филма Помпей е пристанищен град, но действителността показва, че той е навътре в сушата. Глупостта на Холивуд няма край.