La peau de chagrin 2010
В стил "Златната рибка" един незавидно беден млад французин се опитва да сложи край на мъките си и докато търси револвер се натъква на своето спасение. И това е шагреновата кожа, която му предлага един антиквар. За жалост всяко ценно нещо в живота има своята непоносима цена, която трябва да платим, за да му се наслаждаваме.
Una pura formalita 1994
Безспорно един добре замислен като икономично изпълнение филм, в
който сценария върху един полицейски разпит на писател се превръща в
най-необичайното, изнервящо и несигурно начинание на един полицай, тъй
като един творец не може да отговаря точно.
На финала филмът
завършва със съмнението и реминисценцията, че разпита може и да бил
сънуван от главния герой, чиято роля се изпълнява от Жерар Депардийо.
Филмът
разчита на специалните сценични ефекти на дъжда на особената атмосфера
на средновековен френски замък, където се помещава полицейското
управление на малка провинциална община.
Baaria.2009
Един филм с особена атмосфера от съвсем друго измерение достигнал до нас. Той носи душевната стойност на Сицилия. Той съдържа особените странности както на хората от град Bagheria, известен още като Baaria, така и на неиталианския диалект на тези италианци, жителите му. Сякаш сценариста се е постарал от съвременно гледище да пресъздаде автентично един безвъзвратно загубило се минало, напълно идентично, едно към едно и заедно с този феноменален ефект на таланта си да пресъздаде безвъзвратно изчезнали добри хора и лоши хора.
Submarino 2009
Скандинавски филм центриран върху влиянието на детската травма по загубата на братчето си бебе на едно 12 годишно момче, което не може да се отърси дори като възрастен от отговорността за инцидента. Без самия той да носи вина възрастния мъж - порасналото 12 годишно момче, след инцидент по телефона и не намирайки другия си брат, губи своите пръсти на дясната си ръка, което отново е резултат от травмираното минало героя. Филмът дълбоко психологически пресъздава отделните сложни пластове на една непълноценна личност, която се бори да живее без вина, но непрекъснато бива застиган от чувството за вина, което накрая му коства и загубата на пръстите на дясната ръка.
Nymphomaniac 2013
В двете части на филма Ларс фон Триер успява да внуши едно нелепо наукоподобно сравнение между сексуалното отклонение на нимфоманията и литературно-нумерологичните отклонения на стар девственик, изграещ ролята на изповедник.
Филмът представлява изключително тежък за гледане сексуален трилър с нарочно търсени елементи на унижение и погнуса, с което ролята на нимфоманката е разкрасена във всички възможни цъфнали форми. Безспорно един вид сексуално отклонение, води след себе си до множествени изкривявания на либидоносната енергия, но и че наличието на абстинентен синдром на сексуалните адикти е трайно пресилена черта, която може да фигурира само и единствено в розови наукопобни романчета. Дразнещо е, че преписва научно обяснение на най-обикновенното желание за промискуитет, което в крайна сметка се отдава главно и особено на отклонения в желанието, поведението и възпитанието на индивида, отколкото на някаква различна и особена физиология на организма при тези индивиди. В този смисъл и жанра на филма следва да се отнесе към фантастичните и псевдонаучни, реалнонаподобяващи и псевдонатуралистични филми от типа на сексуалните трилъри.
Най-характерна е погнусата, която не се изразява като концепция от режисьора на филма, а главно от отвратителното и грозно излъчване на главната актриса, която се отличава с природната си невзрачност и антипатия, което отнесено към нейните прекомерни и свръхвисоки количествени сексуални нужди, предизвиква една особено голяма естествена гротеска на съчетанието на грозното с противното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар