Лично за мен този психофилм е направен перфектен. Единствено проблемен е края му, който казва едно голямо нищо и разкрива пълната мисловна импотентност на създателите на филма. Не може като по детски да накараш главния герой да върви след жена и изведнъж в стаята където влизат и двата да се окаже една огромна тарантула. Метафората и аналогията с това как тарантулата изяжда мъжкия е неприложима със сюжета на филма.
Изводът от филма: Независимо, че двама двойници Adam Bell / Anthony Clair може да са абсолютно физически идентични без да са братя, това не е гаранция те да носят еднакви души и да не се различават в предпочитанията, вкусовете и схващанията си за живота. Поведението им може да бъде коренно различно и този филм е доказателство за това.
Следователно най-лудото нещо е човек от скука да седне и да издирва двойника си по каталога фейсбук или нещо от този сорт, както се случва с главния герой. Естествено е, че няма от какво да си изненадан - пред теб категорично ще стои друга личност с идентично физическо присъствие - ни повече, ни по-малко от това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар