Snabba cash 2, 2009 - Лесни пари

Филмът е осеян с лъжи. Всичките герои в него лъжат, сякаш са нападнати от болест, от която най-голямото спасение е лъжата. Всъщност точно душевните болести карат хората да лъжат. От тях няма спасение или катарзис, нито профилактика - те са възможно най-контагиозните и заразните. Приличат на вирусната болест - не виждаш как се разболяваш, а смъртта идва неусетно и сигурно при най-жестокото състояние - докато си жив и живееш цял един живот.
Филмът Snabba cash 2, 2009 - Лесни пари е много по-смислен от другия филм от същата година, когото гледах преди него- Psalm 21. В него единствената разумна и ценна идея е мисълта на английския автор Джон Милтън: Всеки човек създава свой собствен свят (чрез себе си или останалите). "Небето в ада или ада в небето".

Както виждате никъде не съществува небе в небето - или както се изразяваше един мой подполковник никъде не съществува двойна печалба (изразено с много по-цинични думи за душата в рая и още нещо), а да не говорим, че дори и единичната печалба може да е леко съмнителна.

The words 2012

The words 2012  е съвременна драма за неталантлив писател, изпаднал в нерадостната клопка на плагиатството. В главните роли Зое Салдана, Джереми Айрънс и Брадли Купър. Изводът от филма - понякога хората увлечени да описват живота с думи, обичат повече думите, отколкото самия живот, отколкото самата любов и самите обекти на тяхната любов. Дори кражбата на чужд живот не е по-голямо престъпление от обичта към думите.Все пак крайжбата на чежд живот е огорчаващо черна, тежаща за цял един живот. Разбира се такива хора се познават в ежедневието, защото живота е пълен с тях. Хора достатъчно несигулни, за да предпочетат чуждите проблеми през своите, стоящи за решаване.

Tesis 1996

Tesis 1996 представя живота на трима студенти по кинематография, всеки от които е отдаден по различен на своята страст към изкуството да се правят филми. Студентката е интерес на внимание на двама нейни колеги, приемащи по различен начин жестокостта - единия харесва плашещите символи, музика, филми и плакати, а другия реално практикува терор в своето ежедневие. В ролята на кръвожаден убиец играе Едуардо Нуриега

Rommel 2012

Филмът пресъздава безпристрастно по действителен исторически случай живота и делото на един най-честни и достойни генерали на Германия по време на Втората Световна Война - фелдмаршал Ервин Ромел. Филмът е трасиран от началото до края с няколко съжетни линии - на воинска чест и доблест, на завистта на колегите му генерали за това, че е най-обичания от германския народ генерал и за абсолютната невинност, относно набежденията, че е подготвял атентат срещу фюрера.
Нужна е изключителна смелост да бъдеш част от една военна машина и да се опълчиш срещу нея. Той е човека, който не предава никой в тази си героическа постъпка сам той е предаден.
Филмът по много добър начин разклива зловещата роля на СС - формированията като твърд ешелон на национал -социалистите и от философско естество буди значително безспокойство запоследния останал да съществува ешелон на национал-социализма, който Европа с безразличието си сама създаде - Русия.
Макар фюрера отдавна да спи зимен сън в своята вълча квартира, друг фюрер в лицето Путин, отдавна развява национал- социалистиически пръст в лицето на света и Европа е безпомощна да рареши проблема от страх да не изгори в огъня на новия казан на социалистическите фашисти. Новото отроче на българския националсоциализъм в лицето на БКП и нейните наследници се ухили под името Атака. Името й също е военно и прилича по стил на Моята борба на Хитлер. В света неуредените демокрации обаче е модерно да съществуват противоконституционни партии.
Ако трябва да се върнем на филма, то един добър извод би било твърдението, че и сред най-големиите престъпници, може да има и честни люде.
Политическите полиции по света са неговото най-голямо зло и следва да бъдат навсякъде обявени като най-голямо зло на света. Кои са те:
1. SS или Wafen-SS.
2.  FBI и CIA(ЦРУ)
3. Скотланд Ярд.
4. КГБ
5. Мосад.
6. DENS и др.

Виждали ли сте генерал да бута кола? Вижте!

http://holyshitthatsinteresting.blogspot.com/2013/09/holy-shit-rommel.html#!/2013/09/holy-shit-rommel.html
В този линк е описано, че той е единствен сред генералите, който се е осмелявал да протестира в писмена форма за зверствата, извършени от нацистите и СС по време на войната. Същевременно Ромел и неговия любим африканки корпус са единствените, към които не са предявени претенции за военнопрестъпления по време на цялата Втора Световна Война.
Изводът от филма е, че няма нищо по-страшно от политическата милиция и полиция.

МОЖЕ БИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕСТВОТО РОМЕЛ ще остане един от малкото нацисти хуманисти.

Дори най-големия враг на Ромел в лицето на Чърчил пишат за него, че е "велик генерал".

Но какво се случва през 2012 и 2013? Споровете за Ромел се разразяват с изключителна сила и виновниците за това са немските създатели на филма за него. Режисьорът и сценаристът Ники Щайн описва Ромел като "слаб човек".
"Идеята е Ромел да се демистифицира", казва продуцентът на филма Нико Хофман.
Но как е възможна подобна наглост сред самите германци? Очевидно новото поколение германци се чувства недосегаемо за греховете на своите предшественици и без наследени угризения за извършените престъпления. Как бързо живота лекува старите рани. Това е възможно заради мълчанието на историците. Все пак немците са успяли да запазят в достоен вид образа на генерала без да хвърлят голи подозрения върху него, тъй като доказателства за опетнението на Ромел няма.
Защо сина на Ромел Манфред е прав, че се омаловажава ролята на баща му в противопоставянето му към Хитлер?
За да има официална реакция срещу Ромел и водене на следствие от страна на СС, той е видян като пряк виновник. Той е единствения генерал, пряко противопоставял се на заповедите на фюрера. Следователно е могъл да води битка срещу него. Именно доказателствения матриал от исторически докумернти е в оскъдица, но истината за това знае само и единствено Манфред - неговия син.

Devil's Pass (2013) "The Dyatlov Pass Incident"

Един изключително тъп филм с елементи на мистификация.

Appropriate adult 2011

Един изключително сложен драматичен, криминален и психологичен филм, в който функцията на тесния специалист е на път да се пречупи под тежестта на професионалното бреме. Продукцият е по сценария на действителен случай. Всъщност вие ако можехте да гледате семейство неандерталци, вероятно щяхте да сте по-удовлетворени от човеколюбието на тези предчовешки същества, отколкото от историите на семейството, подложено на психологическата помощ и подкрепа на главния герой във филма.
Докосването до вътрешния свят на конкретен човек може да бъде заразно и лепкаво, но най-вече неприятно и дотолкова живо, че да е свързано с неприятни изживявания и фантазии от страна на свидетеля.

Second Name (Презиме; Second name) 2002

Second Name (El Segundo Nombre на испански) е испански филм от 2002 година. Основната цел на филма, който някои смятат за фантастика, е да осъди нечовешкото отношение на авраамитите към човешкия живот. Те са секта, която цели да жертва най-милото в доказване на любовта към Господа и признаване и подчиняване към неговото върховенство.

По същество филма е баазиран върху анализа на картина на Караваджо, където сценария на филма разглежда изопачена версия на юдейския Стар завет, където не ангела спира ръката на Авраам, а той заповядва и изпълнява божията воля, насърчавайки колебаещия се Авраам да жертва първородния си син в името на Господ. Доказателство за тази несподелена и некоментирана в Светото писание версия е, че Исаак не се връща заедно с баща си и не слиза от планината, с което реално екзекуцията е извършена.

В действителност по-внимателния анализ на картината на Караваджо, поставя художника не само в светлината на безупречен артист, но и в вгражда в художествената концепция ролята на философ. Официалната версия поддържа преставянето на ангела като изразител на Божията воляда се запази живота на Исаак.Плезещият се овен е символ на присмехулното и оскърбително поведение на дявола, който е изобразен от десницата на Авраам, сякаш по-близо до сърцето на объркания баща. Намесата на ангела е изобразена в позиция на поучаване и безразличия, защото с лявата ръка той сочи към деянието, а с другата вместо да дърпа колебливаната ръка на Авраам, изпънатата му дясна ръка сякаш показва насърчение. Погледът на ангела на изразява загриженост, а напротив - строгост и решителност.
Кое налага необходимостта от саможертвата на първородния любим син. На първо място това е древния финикийско-семитски обичай да се жертва живота на първородните деца, за да се покажеи изпита вярата към върховния бог Баал. Само и единствено тази жертва както в езическото преклонение към Баал, така и в добре премълчаваното и прикривано битие на християнството е доказателство според някои за пълната отдаденост, служба, вяра и любов към Бог.
За живота на Исаак не се среща нито една дума след случката в планината с баща му Авраам. Новият християнски морал очевидно е допринесъм за промяна и сериозна доктринална редакцияна Стария Завет, където към същата история се добавя нов пасаж за намесата на ангела господен. Забележете обаче, че ренесансовия почерк на Караваджо сякаш отхвърля и е в противовес на тази версия. Очевидно преди 500 години художникът е знаел от пъва ръка, тоест от ръката на самите евреи, че делото на Авраам е било свършено докрай и че намеса на ангел не е съществувала. С тези противоречиви интерпретация, последвали само от простото рацчитане на картината на великия италиански художник можем да разберем много повече за великото лиицемерие на църквата, отколкото от тоновете лъжи, изписани от религиозните фарисеи. Сякаш някой нарочно е поправял и пренаписвал противоречията в Библията, за да не се пропука нейното ядро и да не се накърни логическата връзка на нейните разностранни идеи, господствали през хилядолетията. Защото без никак да преувеличаваме Новият завет е философски контрапункт на Стария завет.
Накрая адът на Авраам е предаден на преден план и за да се засили трагизма, Караваджо поставя на заден план идиличния и спокоен живот на ежедневието, където дилемите на Авраам не приръстват.
Но нека се върнем отново на картината от Караваджо. Авраам е представен като опитен старец с олисяла изцяло глава - символ на мъдрост. Символ на годините е също бялата брада. Централната позицията на тялото му в картината, заема главния контрапункт на неговата колебливост - той не гледа жертвата, негова кръв от безсилие и уплаха, от огромно объркване. Приведената поза на тялото издава неговата неувереност, немощ, несигурност. Жалката човешка природа е придадена майсторски, колебаеща се между стадните императивни инстинкти на племето и родствената милост, жал, респекта от най-любимото създание, отгледано от него самия. Нещо повече, праведността на Авраам, изпълнявайки волята на социума и племето, е от полза за всички и носи одобрение и пълно опрощение, издига се до пределите на героизма, без да се разглеждат основите на фанатизма, диващината и антихуманизма. Благото на Авраам в Божието послушание е благо за цялия юдейски клан и доказване на пълна вярност и съпричастие. Дори овенът символно начало на дявола плези език от неедоумението на човешкото грехопадение, използвано като оправдание и проба за човешкото боголюбие.
Какъв е смисълът - колиш първородния любим син, следователно изпробван за истинската ти любов към Бог. Нищо друго не може да плати това доказателство, макар това деяние да не води реално до отпадане на вроденото и срастнало с човека природно грехопадение по произход от Адам и Ева.
И накрая идва българската изненада в изобразителната традиция на цялата тази библейска притча. Изглежда българската иконопис е съобразена с тенденциите на ренесансовата религиозна живопис, тъй като канона на Караваджо и на иконата на свети Аврам от село Радуил, Самоковско е спазена относно присъствието на овена в иконографията, и поучително сочещата лява ръка на ангела, погледа на авраам, обърнат към ангела и новия момент на завързаните не само ръце, но и очи на Исак.

Сходствата с Караваджо са поразителни. Канонът е сходен и спазен и при двете изображения. Напомням на читателите, че другото гръцко фалшифициране на Библията е споменаването на Филипи вместо на Филипопол.