Въпреки огромното желание на сценаристите да покажат реалното демонично присъствиев къща с злополучни минали и настоящи обитатели, тези опити остават жалки, защото въпреки триковете на кинематографията и специалните ефекти, действителното пресъздаване на демоничното е непосилна или меко казано трудна задача. Дърпането за краката на спящите дъщери в къщата и мистериозното скърцане на врати е къде по-сполучливо от гримираните с доста камуфлаж реални образи на демони.
Филмовите създатели на този филм, очевидно поради собствената си наивност или уповавайки се наивността на зрителя, не разбират, че истинските демони в реалния свят са хората с техните желания и мисли. И ако волята на свръхестественото се върши от хората, то няма друг освен пътя на желанията и мислите, които да провеждат свръхестественото до подстъпите на действителното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар