За това е точната проба на изключителен филм. Един от най-добрите филми на Хю Джакман. Макар останалите герои в сценариен аспект да са еднакво значими с ролята на бащата, решил да търси сам своята справедливост, именно неговата естествена инициатива, борбеност и в край сметка пълна и безгранична жертвеготовност, ни карат да му симпатизираме истински.
В някои рецензии на този филм се прокрадва становището, че полицията забавя разследването и това поставя на реален риск оцеляването на отвлечените деца. Това обаче напълно не отговаря на истината, тъй като независимо от извънредността на събитията, полицията е длъжна да спазва своя протокол. Впечатлението за забавяне се създава в хода на кинематографичната протяжност на филма и като резултат на невъзможността за психическо разпознаване на един от заподозрените, който е реален съучастник на престъпленията и остава скрит недоразпитан свидетел, докато героя на Хю Джакман не взема инициативата в свои ръце.
Какво действително се случва във филма? Две прекрасни и невинни съкровища на невръстна възраст са отнети от двойка родителски семейства, празнуващи Денят на благодарността. Полицията прави всичко възможно да се справи, но случая е изключително сложен, защото семейството на психопат педофил, решава да отмъщава на други семейства, заради изчезването на своя член. Докато се изповядва на свещенника за прегрешенията и убийствата на деца - свещенника решава сам да въздаде правосъдие и го убива във собственото си мазе, където е оставен да гние. Така започва и неговото изчезване, тъй като неговата смърт е запазена от свещеника до момент, когато след 20 години полицай не обискира дома на свещенника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар