Swerve 2011

Този австралийски филм  ме замисли за миг в една от сцените във влак, където полицай убива престъпник и после сам него убиват и той пада през влака. А върви доказвай кой как са го убили- ами това е невъзможно, защото само свидетеля на убийството - тоест само учиеца, знае при какви обстоятелства е умряла жертвата му и в повечето случаи разследващите са безпомощни. А тайнството на убийството прави убиеца по свой начин достолепен, достоен и пренесен в друго измерение, където убиеца е длъжен да мълчи, за да не се засенчи героичния и мистификационен образ на страдалеца-убиец.
А върви доказвай кой как и защо са го убили - ами тва е най-скучната професия. И въобще хората на доказателствения труд са доста упорити същества, но това не ги прави повече интелигентни.
Особено ми са смешни хората, които искат всичко да доказват, преди да вземат мерки. От тях по-големи кверуланти не може да има. Това е все едно да искаш да се установи хода на съдбата, вида на пъпката под еди кое си, да знаеш точната прогноза за времето или точния си хороскоп. Ей тия точни работи никак не са ми по вкуса. Тук става дума за отклонение и откровенна психоформация - дует родопски гайди в багажник. Искам точно в пет да свърша нещо, искам точно да знам къде е повредата на колата ми, искам да знам точната си диагноза, за да знам да се лекувам правилно. Точните и праволинейни хора, брат, доказателствено изтъканите, те може би правят живота ми малко досаден и безвкусен.
Защото конкретно за филма как ще докажеш причината да бъде убит бившия любовник на убийцата, заровен в сребърната мина под 50 метра дълбочина, когато самата убийца мълчи. Няма начин брат, безинтересно е. По -интересното е, че е убит и точка по въпроса.